4.06.2008 г., 15:34 ч.

Къде 

  Поезия
1009 0 21

Къде ли е палачът на сърцето ми?
Привикнах вече с всичките му упреци.
Не виждам даже и звездите на небето ни.
Забравила съм всичките им хубости.

Къде е ореолът над главата ти?
Там като спомен тихо си стоеше...
И блясъкът го няма във сълзата ти,
а уж преди за любовта гореше.

Къде сега е вярата ти в силата?
Нали кореше всички мои действия.
А тя, душата ми - останала ранимата,
сама загуби пътя за надеждата.

Къде отиде любовта ти, грешнико?
Нали все правилния път избираше.
Очите ми, сами са си убийците,
а огънят ми бавно си изстиваше.

Кога се изповяда за последно?
И каза ли за неизпитото мълчание?
Как писъците ми без угрезения прогони
и смъртно ги обрече на страдание.

Усмивката отдавна си залезе,
прогони я със скърцащия страх.
Най-хубавото от сърцето ми излезе
... погълнато от лепкавия прах.

18.03.2008

© Пламена Добрева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??