Къде
Къде ли е палачът на сърцето ми?
Привикнах вече с всичките му упреци.
Не виждам даже и звездите на небето ни.
Забравила съм всичките им хубости.
Къде е ореолът над главата ти?
Там като спомен тихо си стоеше...
И блясъкът го няма във сълзата ти,
а уж преди за любовта гореше.
Къде сега е вярата ти в силата?
Нали кореше всички мои действия.
А тя, душата ми - останала ранимата,
сама загуби пътя за надеждата.
Къде отиде любовта ти, грешнико?
Нали все правилния път избираше.
Очите ми, сами са си убийците,
а огънят ми бавно си изстиваше.
Кога се изповяда за последно?
И каза ли за неизпитото мълчание?
Как писъците ми без угрезения прогони
и смъртно ги обрече на страдание.
Усмивката отдавна си залезе,
прогони я със скърцащия страх.
Най-хубавото от сърцето ми излезе
... погълнато от лепкавия прах.
18.03.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламена Добрева Всички права запазени
