Къде да побереш любов такава?
Едва ли някога ще дойде ред
така и мен да заобичаш.
Тъй, както аз обичам теб,
ти - мое хубаво момиче!
Аз знам, че много съм ужасно труден.
Къде да побереш любов такава?
Това са дъждове и страшни бури.
Потопи, пепел и жарава.
Къде във себе си да настаниш,
онези трепетни желания,
с които сигурно ти се крещи,
а си превърнала в мълчание...
И тези мъчни въпросителни.
И всички дълги многоточия -
Къде? Кажи ми задължително,
защото отговорите не са безсрочни...
Дано наистина пък дойде ред,
след толкоз, грешно подарени страсти,
дъждът в очите ни да донесе
туй, чакано в душите, щастие...
Стихопат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
