Гледам ви в очите
и те са там –
безочие, без срам
и с присмех в гърдите!
Всяка дума е премерена –
мисли замърсява,
плодовете гнили извисява,
дълбае в рана злонамерена!
Пресметливи действия
натрапват чужди следи
за предвидени от вас беди,
чакани последствия!
Хищници с широки сърца,
захапали мръвката горчива.
История мътна, сълзлива,
разтапя горещи телца!
Лукави отломки на мъдрост
във внушения чужди ни блъскат.
Безшумно в масите впръскват
безсъзнание и безразсъдност!
Запалени страсти изригват-
множат се злодеи – Патриоти!
Нехаят за чужди животи
и в кръв отровата вливат!
Шепнат в пламтящия строй
слова без чест и без съвест.
Раждат зловещата горест
и безмълвно пращат ни в бой!
Разделят и всеки мълчи.
Да беше природната сила!
Не, пропаганда е очите измила –
очевидни лъжи със светли лъчи!
Очернили подвизи свети,
нанизани на острия щик.
Възкресили изродения лик
на личности отдавна изпети!
На правдата веч господари,
омърсяващи чуждия свят –
в хаоса страхливци вървят –
чудовища, сеещи кошмари!
С терор, в уплаха, към лудост
водят човешкия взор.
Унизен личен позор,
забравил достойнство и гордост!
Зрялост недостъпна и глуха.
Насилие, непознаващо отказ.
Инстинкт първичен на показ.
Разум в упадък, в разруха!
Хора на логиката жертва
сме, глухи и неми, затънали в тиня.
Удавници в пясък, в пустиня,
не ще прескочим моралната летва!
Те – неуязвими, слепи, заблудени;
плужеци лойни пълзят.
Безнравствени, окаяни вонят,
пропити от амбициите изродени!
08.2014
© Стоян Стоянов Всички права запазени