3.02.2024 г., 20:42

Къде е истината

939 1 0

Гледам ви в очите

и те са там –

безочие, без срам

и с присмех в гърдите!

 

Всяка дума е премерена –

мисли замърсява,

плодовете гнили извисява,

дълбае в рана злонамерена!

 

Пресметливи действия

натрапват чужди следи

за предвидени от вас беди,

чакани последствия!

 

Хищници с широки сърца,

захапали мръвката горчива.

История мътна, сълзлива,

разтапя горещи телца!

 

Лукави отломки на мъдрост

във внушения чужди ни блъскат.

Безшумно в масите впръскват

безсъзнание и безразсъдност!

 

Запалени страсти изригват-

множат се злодеи – Патриоти!

Нехаят за чужди животи

и в кръв отровата вливат!

 

Шепнат в пламтящия строй

слова без чест и без съвест.

Раждат зловещата горест

и безмълвно пращат ни в бой!

 

Разделят и всеки мълчи.

Да беше природната сила!

Не, пропаганда е очите измила –

очевидни лъжи със светли лъчи!

 

Очернили подвизи свети,

нанизани на острия щик.

Възкресили изродения лик

на личности отдавна изпети!

 

На правдата веч господари,

омърсяващи чуждия свят –

в хаоса страхливци вървят –                            

чудовища, сеещи кошмари!

 

С терор, в уплаха, към лудост

водят човешкия взор.

Унизен личен позор,

забравил достойнство и гордост!

 

Зрялост недостъпна и глуха.

Насилие, непознаващо отказ.

Инстинкт първичен на показ.

Разум в упадък, в разруха!

 

Хора на логиката жертва

сме, глухи и неми, затънали в тиня.

Удавници в пясък, в пустиня,

не ще прескочим моралната летва!

 

Те – неуязвими, слепи, заблудени;

плужеци лойни пълзят.

Безнравствени, окаяни вонят,

пропити от амбициите изродени!

 

08.2014

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...