Feb 3, 2024, 8:42 PM

Къде е истината

935 1 0

Гледам ви в очите

и те са там –

безочие, без срам

и с присмех в гърдите!

 

Всяка дума е премерена –

мисли замърсява,

плодовете гнили извисява,

дълбае в рана злонамерена!

 

Пресметливи действия

натрапват чужди следи

за предвидени от вас беди,

чакани последствия!

 

Хищници с широки сърца,

захапали мръвката горчива.

История мътна, сълзлива,

разтапя горещи телца!

 

Лукави отломки на мъдрост

във внушения чужди ни блъскат.

Безшумно в масите впръскват

безсъзнание и безразсъдност!

 

Запалени страсти изригват-

множат се злодеи – Патриоти!

Нехаят за чужди животи

и в кръв отровата вливат!

 

Шепнат в пламтящия строй

слова без чест и без съвест.

Раждат зловещата горест

и безмълвно пращат ни в бой!

 

Разделят и всеки мълчи.

Да беше природната сила!

Не, пропаганда е очите измила –

очевидни лъжи със светли лъчи!

 

Очернили подвизи свети,

нанизани на острия щик.

Възкресили изродения лик

на личности отдавна изпети!

 

На правдата веч господари,

омърсяващи чуждия свят –

в хаоса страхливци вървят –                            

чудовища, сеещи кошмари!

 

С терор, в уплаха, към лудост

водят човешкия взор.

Унизен личен позор,

забравил достойнство и гордост!

 

Зрялост недостъпна и глуха.

Насилие, непознаващо отказ.

Инстинкт първичен на показ.

Разум в упадък, в разруха!

 

Хора на логиката жертва

сме, глухи и неми, затънали в тиня.

Удавници в пясък, в пустиня,

не ще прескочим моралната летва!

 

Те – неуязвими, слепи, заблудени;

плужеци лойни пълзят.

Безнравствени, окаяни вонят,

пропити от амбициите изродени!

 

08.2014

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стоян Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...