30.06.2007 г., 9:53

КЪДЕ ИЗБЯГА КОНЯ :)

1.3K 0 5

КЪДЕ ИЗБЯГА КОНЯ

Малко черен хумор винаги е нужен …

Седим си с моите приятелки

в кафе едно, навън, в дъжда.

Говорим за нещата от живота,

Предъвкваме си приказка една:

На всички ни в живота имало

мъже бол – чак се давим в стон.

Ама досега не е срещала и никоя

принцът си на белия си кон.

Ееееех, конете, те пък са навсякъде.

Всяка имала е бол от тях.

Ама принцовете – те къде избягаха

И защо ли са се скрили и от нас?

Седим си ние и си мрънкаме.

Плюеме кат` стари квачки, в хор.

Абе, принце,

ще ти видиме ли мутрата все някога.

Или ще се гътнем без да видим зор.

Даааааааааа, ми той и конят ми избяга.

Натирих го в гората най-подир.

Работата ясна май че стана:

Бре… ще се влиза в манастир…:)

29. 06. 2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това не е лесно! Даже е най-трудното - да се смееш над себе си!
  • Хехе ами то не ми остана друго, освен да се майтапя със себе си... иначе ми идва за зарева като магаре

    Пък и цялата работа е, че просто вече няма принцове и май само конете останаха ))) /мъжката част на сайта да не се обижда - присъстващите правят изключение )/

  • Много е хубаво,Марияна!
    Много сладурско!
    Поздрави!
  • Мила,като чета коментара на Ицо,има надежда и то голяма,принцовете ви да се появят!
    Поздрав за стиха!
  • Те сега принцовете са модерни, на коли се возят.
    Хареса ми стиха ти!!! Поздрави!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...