Jun 30, 2007, 9:53 AM

КЪДЕ ИЗБЯГА КОНЯ :)

  Poetry
1.4K 0 5

КЪДЕ ИЗБЯГА КОНЯ

Малко черен хумор винаги е нужен …

Седим си с моите приятелки

в кафе едно, навън, в дъжда.

Говорим за нещата от живота,

Предъвкваме си приказка една:

На всички ни в живота имало

мъже бол – чак се давим в стон.

Ама досега не е срещала и никоя

принцът си на белия си кон.

Ееееех, конете, те пък са навсякъде.

Всяка имала е бол от тях.

Ама принцовете – те къде избягаха

И защо ли са се скрили и от нас?

Седим си ние и си мрънкаме.

Плюеме кат` стари квачки, в хор.

Абе, принце,

ще ти видиме ли мутрата все някога.

Или ще се гътнем без да видим зор.

Даааааааааа, ми той и конят ми избяга.

Натирих го в гората най-подир.

Работата ясна май че стана:

Бре… ще се влиза в манастир…:)

29. 06. 2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мириам All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това не е лесно! Даже е най-трудното - да се смееш над себе си!
  • Хехе ами то не ми остана друго, освен да се майтапя със себе си... иначе ми идва за зарева като магаре

    Пък и цялата работа е, че просто вече няма принцове и май само конете останаха ))) /мъжката част на сайта да не се обижда - присъстващите правят изключение )/

  • Много е хубаво,Марияна!
    Много сладурско!
    Поздрави!
  • Мила,като чета коментара на Ицо,има надежда и то голяма,принцовете ви да се появят!
    Поздрав за стиха!
  • Те сега принцовете са модерни, на коли се возят.
    Хареса ми стиха ти!!! Поздрави!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...