30 jun 2007, 9:53

КЪДЕ ИЗБЯГА КОНЯ :)

  Poesía
1.4K 0 5

КЪДЕ ИЗБЯГА КОНЯ

Малко черен хумор винаги е нужен …

Седим си с моите приятелки

в кафе едно, навън, в дъжда.

Говорим за нещата от живота,

Предъвкваме си приказка една:

На всички ни в живота имало

мъже бол – чак се давим в стон.

Ама досега не е срещала и никоя

принцът си на белия си кон.

Ееееех, конете, те пък са навсякъде.

Всяка имала е бол от тях.

Ама принцовете – те къде избягаха

И защо ли са се скрили и от нас?

Седим си ние и си мрънкаме.

Плюеме кат` стари квачки, в хор.

Абе, принце,

ще ти видиме ли мутрата все някога.

Или ще се гътнем без да видим зор.

Даааааааааа, ми той и конят ми избяга.

Натирих го в гората най-подир.

Работата ясна май че стана:

Бре… ще се влиза в манастир…:)

29. 06. 2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мириам Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това не е лесно! Даже е най-трудното - да се смееш над себе си!
  • Хехе ами то не ми остана друго, освен да се майтапя със себе си... иначе ми идва за зарева като магаре

    Пък и цялата работа е, че просто вече няма принцове и май само конете останаха ))) /мъжката част на сайта да не се обижда - присъстващите правят изключение )/

  • Много е хубаво,Марияна!
    Много сладурско!
    Поздрави!
  • Мила,като чета коментара на Ицо,има надежда и то голяма,принцовете ви да се появят!
    Поздрав за стиха!
  • Те сега принцовете са модерни, на коли се возят.
    Хареса ми стиха ти!!! Поздрави!!!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...