18.04.2009 г., 10:56

Къде ли бродиш

1.1K 0 9

Къде ли бродиш в тоя зимен мрак

и пълниш със въздишки тишината,

и дълго подминаваш своя праг,

а Тя до светло вкъщи тебе чака?!

 

Какво ли кара учестения ти пулс

в аритмия да скача във гръдта ти?

И стъпките ти бели по снега

събират ли парченца от скръбта ти?

 

В очите ти снежинка пропълзя,

но се стопи и в тъмното угасна.

На прага на дома ти се смълча

и пулсът ти от остра болка вдясно...

 

На съмване си вече у дома,

а Тя те чака още да се върнеш.

И тихо ще прошепнеш: "Самота,

ела да ме посрещнеш и прегърнеш..."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виолета Зашева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...