Къде ли бродиш
Къде ли бродиш в тоя зимен мрак
и пълниш със въздишки тишината,
и дълго подминаваш своя праг,
а Тя до светло вкъщи тебе чака?!
Какво ли кара учестения ти пулс
в аритмия да скача във гръдта ти?
И стъпките ти бели по снега
събират ли парченца от скръбта ти?
В очите ти снежинка пропълзя,
но се стопи и в тъмното угасна.
На прага на дома ти се смълча
и пулсът ти от остра болка вдясно...
На съмване си вече у дома,
а Тя те чака още да се върнеш.
И тихо ще прошепнеш: "Самота,
ела да ме посрещнеш и прегърнеш..."
© Виолета Зашева All rights reserved.
