Къде отиват разбитите сърца
Там, на края на града,
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.
Там ръка протяга просяк,
моли се за късче хляб,
а лицето му от восък,
плаче от духовен глад.
Там сърцето ще умре
бездомно и само...
Там, на края на града,
са разбитите сърца,
по-добре недей минава,
още малко ти остава.
И ти ще дойдеш тук при нас,
недей се заблуждава,
и ти ще плачеш всеки час,
още малко ти остава.
Празен е животът, пуст и грозен,
няма смисъл да се бориш,
затова тръгни нататък
и вратата ще отвориш.
Там, на края на града, има къщичка една,
там, на края на града, са разбитите сърца!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Всички права запазени
