Къде отиват разбитите сърца
Там, на края на града,
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.
Там ръка протяга просяк,
моли се за късче хляб,
а лицето му от восък,
плаче от духовен глад.
Там сърцето ще умре
бездомно и само...
Там, на края на града,
са разбитите сърца,
по-добре недей минава,
още малко ти остава.
И ти ще дойдеш тук при нас,
недей се заблуждава,
и ти ще плачеш всеки час,
още малко ти остава.
Празен е животът, пуст и грозен,
няма смисъл да се бориш,
затова тръгни нататък
и вратата ще отвориш.
Там, на края на града, има къщичка една,
там, на края на града, са разбитите сърца!
© Ева All rights reserved.
