Jun 6, 2009, 10:26 AM

Къде отиват разбитите сърца 

  Poetry » Phylosophy
684 0 3

Там, на края на града,
има къщичка една,
там е тъмно, мрачно, тихо,
безнадеждно и унило.


Там ръка протяга просяк,
моли се за късче хляб,
а лицето му от восък,
плаче от духовен глад.

Там сърцето ще умре
бездомно и само...

Там, на края на града,
са разбитите сърца,
по-добре недей минава,
още малко ти остава.

И ти ще дойдеш тук при нас,
недей се заблуждава,
и ти ще плачеш всеки час,
още малко ти остава.

Празен е животът, пуст и грозен,
няма смисъл да се бориш,
затова тръгни нататък
и вратата ще отвориш.

Там, на края на града, има къщичка една,
там, на края на града, са разб
итите сърца!

© Ева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??