Къде ни е душата!?
Някъде се лута из света...
Изгубена за дълго време,
избягала е, избягала е тя.
Изгубила се е, сама сега е
във гората,
бродеща във тъмнина.
С тръни и бодли впити -
във краката,
тича тя към светлината.
Да спаси с последен дъх,
може би сърцата.
Дето още вярват
в добрината.
Или просто да изгрее
на небето до луната.
И от там да свети
с вяра към земята!
© Ангел Всички права запазени