4.09.2015 г., 14:46

Къде? Продължение (2)

460 0 5

Къде ни е душата!?

Някъде се лута из света...

Изгубена за дълго време,

избягала е, избягала е тя.

Изгубила се е, сама сега е

във гората,

бродеща във тъмнина.

С тръни и бодли впити -

във краката,

тича тя към светлината.

Да спаси с последен дъх,

може би сърцата.

Дето още вярват 

в добрината.

Или просто да изгрее

на небето до луната.

И от там да свети

с вяра към земята!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За вярата с любов!До нови Васе!!!
  • Душите се лутат в тъмнината. Ще дойде ден и ще засветят. Вярвам! Поздрав!
  • Изцяло споделям мнението на Стойна и те поздравявам за стиха!
  • Зравей Тони радвам се че прочете и коментира стиха!Благодаря ти приятелко за топлите думи!До нови мила!!!
  • Здрасти, Ачо!Луната е една, а душите много. Всяка трябва да е при собственика си и да го крепи.Поздрав от мен, търсачо на добрини!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...