Къде ни е душата!?
Някъде се лута из света...
Изгубена за дълго време,
избягала е, избягала е тя.
Изгубила се е, сама сега е
във гората,
бродеща във тъмнина.
С тръни и бодли впити -
във краката,
тича тя към светлината.
Да спаси с последен дъх,
може би сърцата.
Дето още вярват
в добрината.
Или просто да изгрее
на небето до луната.
И от там да свети
с вяра към земята!
© Ангел All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
