4 sept 2015, 14:46

Къде? Продължение (2)

  Poesía
461 0 5

Къде ни е душата!?

Някъде се лута из света...

Изгубена за дълго време,

избягала е, избягала е тя.

Изгубила се е, сама сега е

във гората,

бродеща във тъмнина.

С тръни и бодли впити -

във краката,

тича тя към светлината.

Да спаси с последен дъх,

може би сърцата.

Дето още вярват 

в добрината.

Или просто да изгрее

на небето до луната.

И от там да свети

с вяра към земята!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • За вярата с любов!До нови Васе!!!
  • Душите се лутат в тъмнината. Ще дойде ден и ще засветят. Вярвам! Поздрав!
  • Изцяло споделям мнението на Стойна и те поздравявам за стиха!
  • Зравей Тони радвам се че прочете и коментира стиха!Благодаря ти приятелко за топлите думи!До нови мила!!!
  • Здрасти, Ачо!Луната е една, а душите много. Всяка трябва да е при собственика си и да го крепи.Поздрав от мен, търсачо на добрини!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...