Очи кехлибарени, в които се взирам,

в които намерих аз любовта.

Очи, в които намерих утеха,

които приютиха моята грешна душа.

Очи, за които проплаках сякаш цял един живот,

гледат ме плахо и чуждо празни - без капка любов.

Ръцете силни, треперещи за моята топла прегръдка,

сега вече студени прегръщат някоя чужда.

Устни те ти жадни за моите...

вече не впиваш в сълзите мои.

Кога двамата с теб по различни пътеки поехме?

Кога любовта си красива заради чуждите хули убихме?

Откога прегръщаш и нея и мене?

Откога човека, когото обичах, е лъжлив и подъл страхливец?

Но макар и всичко да свърши, аз ще бъда навсякъде с тебе.

Ще те преследват моите ласки.

Ще трепериш при всеки спомен за мене.

Ще търсиш усмивката моя, която беше само за тебе...

Сега вече можеш където искаш да идеш,

но вярвай ми, моя любов, ти никога не ще се скриеш.

Къде ще идеш? Къде утеха ще търсиш?

В чий прегръдки давещ се в сълзи душата своя ти ще разкриеш?

Кажи ми, моя любов, ще успееш ли някога от мен да се скриеш?