Къде си
две ръце към мен прострени.
Търся те навсякъде. Търся
в светлината и във мрака.
Рисувам те в представи замъглени,
сънувам те как в нощи пълнолунни,
разрязваш здрача, в пътя си към мене.
Намирам те и те изгубвам.
Търся, търся те навсякъде...
Тичам по ливади окосени.
Скитам по площади прашни.
Вглеждам се в лица студени,
все те няма, става страшно.
Телефонът упорито пак мълчи.
Пощальонът чука на съседните врати.
Щом те няма с вятъра ще тръгна
и ще пея като кукувица...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
