4 dic 2005, 15:51

Къде си

  Poesía
915 0 3
Търся две очи кадифени,
две ръце към мен прострени.
Търся те навсякъде. Търся
в светлината и във мрака.
Рисувам те в представи замъглени,
сънувам те как в нощи пълнолунни,
разрязваш здрача, в пътя си към мене.
Намирам те и те изгубвам.
Търся, търся те навсякъде...
Тичам по ливади окосени.
Скитам по площади прашни.
Вглеждам се в лица студени,
все те няма, става страшно.
Телефонът упорито пак мълчи.
Пощальонът чука на съседните врати.
Щом те няма с вятъра ще тръгна
и ще пея като кукувица...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галя Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Толкова хубаво си предала усещането..Поздравления!
  • Търси ги и дано ги намериш, много е хубаво, Гале!
  • Браво!Прекрасно е и ми напомня нещо...6 от мен

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...