Dec 4, 2005, 3:51 PM

Къде си

  Poetry
922 0 3
Търся две очи кадифени,
две ръце към мен прострени.
Търся те навсякъде. Търся
в светлината и във мрака.
Рисувам те в представи замъглени,
сънувам те как в нощи пълнолунни,
разрязваш здрача, в пътя си към мене.
Намирам те и те изгубвам.
Търся, търся те навсякъде...
Тичам по ливади окосени.
Скитам по площади прашни.
Вглеждам се в лица студени,
все те няма, става страшно.
Телефонът упорито пак мълчи.
Пощальонът чука на съседните врати.
Щом те няма с вятъра ще тръгна
и ще пея като кукувица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Николова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Толкова хубаво си предала усещането..Поздравления!
  • Търси ги и дано ги намериш, много е хубаво, Гале!
  • Браво!Прекрасно е и ми напомня нещо...6 от мен

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...