Срещнах те случайно
и се влюбих в тебе тайно,
обикнах те безкрайно,
но отиде някъде, незнайно...
Мислейки че ще те срещна някъде,
започнах да те търся на всякъде.
Но ти пак беше с мен... В мечтите,
в сънищата мой, в нощите ми и в дните.
Ах, как искам пак да ти видя очите!
Искам пак да те срещна, да ти видя лицето
и да ти кажа:
- Обичам те мили, живееш ми в сърцето!
Но изгубих ти за в миг следите,
сега си мой, но само в мечтите,
искам да те видя но къде си,
какво ли правиш, дали добре си?
Тебе търся нощ и ден,
дали не си някъде, около мен?
Оф, не издържам, не издържам вече,
някой ако ми е взел, плюшеното мече,
с което спя, но го загубих... Да ми го върне.
Или да ми пише, ако някъде го зърне!
Просто така много с него свикнах
и безкрайно ужасно аз го обикнах.
И не мога без него да се наспивам,
Хайде чао, че пак да го търся отивам!
© Виктория Йолова Всички права запазени