Feb 21, 2020, 3:19 PM

Къде си

653 0 0

Срещнах те случайно
и се влюбих в тебе тайно, 
обикнах те безкрайно, 
но отиде някъде, незнайно...
Мислейки че ще те срещна някъде,
започнах да те търся на всякъде.
Но ти пак беше с мен... В мечтите, 
в сънищата мой, в нощите ми и в дните. 
Ах, как искам пак да ти видя очите!
Искам пак да те срещна, да ти видя лицето
и да ти кажа:
- Обичам те мили, живееш ми в сърцето!
Но изгубих ти за в миг следите, 
сега си мой, но само в мечтите, 
искам да те видя но къде си, 
какво ли правиш, дали добре си?
Тебе търся нощ и ден, 
дали не си някъде, около мен?
Оф, не издържам, не издържам вече, 
някой ако ми е взел, плюшеното мече, 
с което спя, но го загубих... Да ми го върне. 
Или да ми пише, ако някъде го зърне! 
Просто така много с него свикнах
и безкрайно ужасно аз го обикнах. 
И не мога без него да се наспивам, 
Хайде чао, че пак да го търся отивам! 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктория Йолова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...