Срещнах те случайно
и се влюбих в тебе тайно, 
обикнах те безкрайно, 
но отиде някъде, незнайно...
Мислейки че ще те срещна някъде,
започнах да те търся на всякъде.
Но ти пак беше с мен... В мечтите, 
в сънищата мой, в нощите ми и в дните. 
Ах, как искам пак да ти видя очите!
Искам пак да те срещна, да ти видя лицето
и да ти кажа:
- Обичам те мили, живееш ми в сърцето!
Но изгубих ти за в миг следите, 
сега си мой, но само в мечтите, 
искам да те видя но къде си, 
какво ли правиш, дали добре си?
Тебе търся нощ и ден, 
дали не си някъде, около мен?
Оф, не издържам, не издържам вече, 
някой ако ми е взел, плюшеното мече, 
с което спя, но го загубих... Да ми го върне. 
Или да ми пише, ако някъде го зърне! 
Просто така много с него свикнах
и безкрайно ужасно аз го обикнах. 
И не мога без него да се наспивам, 
Хайде чао, че пак да го търся отивам!