Къде си?
В тъмен ъгъл аз се кътам...
Правя крачка, после две...
В дъжда сама се лутам
и търся път към твоето сърце...
А ти къде си? Някъде из мрака?
Някъде във бездна от сълзи...
Хиляди очи те гледат, пълни с мъка
и ти ги гледаш, а от това боли?
Ела, аз ще те спася от думи тежки,
от остри като ножове лъжи...
Ще те спася от хиляди забежки,
Ще те спася от чуждите съдби...
Ще ти дам сърцето си на длан,
ще споделя със теб нощта,
ела и няма да си сам...
Ще ти дам на сърцето любовта...!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лора Цанова Всички права запазени
