12.01.2015 г., 0:32

Къде си

859 0 2

 КЪДЕ СИ


В мокрия ден на студен януари

тъжна приседнах до теб на кафе,

а ми направи съдбата подарък -

светла усмивка и топли ръце...


Пътят за двама ни беше нелесен -

ти - вечен ''скитник'', аз - без другар,

но ни помагаше руската песен,

благата дума и опитът стар...


С теб прекосихме реки и полета,

волно мечтахме, броихме звезди,

щедро дари ни със слънце небето,

с нежност безкрая, зората с лъчи...


Пак в мокър ден на студен януари

още те търся до мен на кафе,

но са помръкнали пориви стари,

светла усмивка и топли ръце...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йорданка Цонева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Хубав и успешен ден пожелавам!
  • Поздравления за сполучливия дактил!
    Сравнително рядко се пише в тази класическа стъпка и за мен стихът ти е постижение.
    Само в следния ред е пропуснато "а":

    "Ти - вечен "скитник", а аз - без другар.

    Поздрави!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...