Къде си
КЪДЕ СИ
В мокрия ден на студен януари
тъжна приседнах до теб на кафе,
а ми направи съдбата подарък -
светла усмивка и топли ръце...
Пътят за двама ни беше нелесен -
ти - вечен ''скитник'', аз - без другар,
но ни помагаше руската песен,
благата дума и опитът стар...
С теб прекосихме реки и полета,
волно мечтахме, броихме звезди,
щедро дари ни със слънце небето,
с нежност безкрая, зората с лъчи...
Пак в мокър ден на студен януари
още те търся до мен на кафе,
но са помръкнали пориви стари,
светла усмивка и топли ръце...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йорданка Цонева Todos los derechos reservados
