Jan 12, 2015, 12:32 AM

Къде си

  Poetry
872 0 2

 КЪДЕ СИ


В мокрия ден на студен януари

тъжна приседнах до теб на кафе,

а ми направи съдбата подарък -

светла усмивка и топли ръце...


Пътят за двама ни беше нелесен -

ти - вечен ''скитник'', аз - без другар,

но ни помагаше руската песен,

благата дума и опитът стар...


С теб прекосихме реки и полета,

волно мечтахме, броихме звезди,

щедро дари ни със слънце небето,

с нежност безкрая, зората с лъчи...


Пак в мокър ден на студен януари

още те търся до мен на кафе,

но са помръкнали пориви стари,

светла усмивка и топли ръце...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Цонева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Хубав и успешен ден пожелавам!
  • Поздравления за сполучливия дактил!
    Сравнително рядко се пише в тази класическа стъпка и за мен стихът ти е постижение.
    Само в следния ред е пропуснато "а":

    "Ти - вечен "скитник", а аз - без другар.

    Поздрави!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...