16.03.2012 г., 23:58 ч.

Къде си? 

  Поезия » Любовна
589 0 4

Къде си? Пада синкав здрач...

Да те открия никак не е лесно.

Кълве сърцето ми страхът-кълвач,

минутите препускат като бесни.

Къде си? Небето сякаш от олово

се кани да се сгромоляса в мен.

Ще ме погуби, но ще се родя отново,

когато дойде хубавото време.

Изчезна... но дори не подозираш,

че някой ден отново ще се срещнем.

Без думи си отиде, но разбирам -

с мълчанието си ми казваш нещо.

 

© Юлия Барашка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Елена, Ангел, Дочка..Благодаря за милите думи!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Много хубаво пишеш!
    Поздравления и от мен!
  • "Кълве сърцето ми страхът-кълвач,

    минутите препускат като бесни."

    Ако го нямаше страхът.Ако
    забраните не спираха посоките...
    Дали светът би бил по-поносим,
    а хората във него все по хора...
Предложения
: ??:??