На жена ми
Къде си, питам се, къде си?!
Омръзна ми от пошла плът
на хиалуронови принцеси,
които за Ергена мрат!…
Ела, в съня ми хермелинов
и тихичко се въплъти
в неземен образ на Богиня.
Не тръгвай ти, не тръгвай ти!…
Душата ми не ще угасне
ни в нощ, ни в розовеещ ден,
целувайки ме сладострастно -
красива “Ева” на Роден!…
Съзвездията в симбиоза
преливат в твоите очи!
Поета под камари проза
с присъствие обнадежди.
Разбъркай моите алюзии
с една метафорична сласт…
Дори и след смъртта ми, Музо,
с теб вечно ще живея аз!
01.04.2023 г.
© Владислав Недялков Всички права запазени