Къде си
Къде си, любов уморена и тъжна?
В очите на птица сред небесния свод.
Къде си, любов? Поспри, да те сбъдна
в песен приспивна или в изгрева нов.
Къде си, любов закъсняла и плаха?
В извития сърп на изящна луна.
Спри за малко, любов, спри за минута,
в шепот нежен, в ухание на жена.
Къде си, любов - природна стихия?
В сърцето на вихъра и в огнен ад.
Като мълния идваш неумолима
и разбиваш света на стар и на млад.
Къде си, любов безпощадна, но жива?
В смразяваща нощ и в прощална тъма.
Появяваш се, сякаш стрела ни пронизва,
и оставяш след себе си назаем вина.
Къде си, любов - като рана дълбока?
В допир със спомен като факла гориш.
Кръжиш между "бъдеще" и "още те помня",
в съня ми се връщаш, макар да мълчиш.
Къде си, любов - като слънце след буря?
В ръце безпощадни и носещи грях.
В сърцето ми влизаш - неканена, дива,
и там се разливаш без никакъв страх.
Къде си, любов утешителна, свята?
В дъха на дете, в целебен покой.
Нощем в молитва, в безжалостна схватка,
с която душата вечно влиза в двубой.
© Златка Чардакова All rights reserved.
