КЪДЕ СИ, КЪСМЕТЕ?
Кой вятър те носи?
Изпратих десетки сезони.
И след лятото циганско
пак съм твой просяк.
Докога? Докога ще те гоня?
Кой ли те грабна,
за мен не остана...
Ослепява денят ми орисан.
Казват, Късметът е в бялата врана.
Побързай, Късмете! Роди се!
Къде си, Късмете? - неверница птица.
Мойта стряха те чака за пристан.
В заем ще моля за малка трошица
от тебе, Късмете измислен!
Пролет е, пролет! А тебе те няма...
Свят ме върти, омагьосва.
И нищо, че ти си, Късмете, измама!
Аз дълго ще бъда твой просяк.
© Геновева Цандева Всички права запазени
Поздрав за интересния стих!!!