Къде си, любов
Колко е скучно в самотния ден,
да препускаш уморен, отегчен.
Покрай теб се стрелкат коли.
Кучета лаят, глава те боли.
Стресът напира, чудовищно див.
Дори ми сервира кафето без стих.
Що за идея в главата се вихри.
Понички топли, ядяхме и кифли.
Прясно млекце със виенска наслада.
Спомени детски. Каква изненада.
На старата улица цъфнал е МОЛ.
Както във църквата – мощен разкол.
Бройкат ме разни гавази двулични.
Думат ми думи и все неприлични.
Ще чакам със трепет изгрева нов.
Къде си, къде си, къде си, любов?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
