11.08.2016 г., 19:39

Къде си, любов

508 0 4

Колко е скучно в самотния  ден,

да препускаш уморен, отегчен.

Покрай теб се стрелкат коли.

Кучета лаят, глава те боли.

 

Стресът напира, чудовищно див.

Дори  ми сервира кафето без стих.

Що за идея в главата се вихри.

Понички топли, ядяхме и кифли.

 

Прясно млекце със  виенска наслада.

Спомени детски. Каква изненада.

На старата улица цъфнал е МОЛ.

Както във църквата  –  мощен разкол.

 

Бройкат ме разни гавази двулични.

Думат ми думи и все неприлични.

Ще чакам със трепет изгрева нов.

Къде си, къде си, къде си, любов?


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...