Къде си, любов
Колко е скучно в самотния ден,
да препускаш уморен, отегчен.
Покрай теб се стрелкат коли.
Кучета лаят, глава те боли.
Стресът напира, чудовищно див.
Дори ми сервира кафето без стих.
Що за идея в главата се вихри.
Понички топли, ядяхме и кифли.
Прясно млекце със виенска наслада.
Спомени детски. Каква изненада.
На старата улица цъфнал е МОЛ.
Както във църквата – мощен разкол.
Бройкат ме разни гавази двулични.
Думат ми думи и все неприлични.
Ще чакам със трепет изгрева нов.
Къде си, къде си, къде си, любов?
© Симеон Пенчев All rights reserved.
