28.01.2018 г., 22:31 ч.
Къде си, принце?
Пристигна ли вълшебни принце!? Най-накрая!
Чакам те, не много дълго – сто лета.
Сама стоя във тази прашна стая,
душата ми в очакване примря...
Пристигна ли ти, млади принце!? Най-накрая!
Е, хайде, аз отдавна вече остарях...
Сърцето ми – отдадох го под наем,
угасна в него любовния пожар.
Пристигна ли ти храбри принце!? Най-накрая!
Къде ли гони драконите досега!?
Тази приказка банална вече стана!
Върви обратно, отдавна свикнах аз да съм сама!
© Пламена Владимирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Всяко нещо си има край, даже чакането на принца! Хубав, много силен стих!
-
Ей,тези красавици само за принцове мислят какво да правим ние придворните.
-
Всичко с времето си!
-
Чаках има, няма сто години,
някой принц край блатото да мине,
днес възкликвам -Щърко мой къде си?
Принцовете се превърнаха в принцеси!
-
Много ми хареса, Плами! Но защо лирическата го гони накрая, та нали толкова дълго го е чакала?! Поздрави от мен!
-
Хубаво, с приглушен гняв...
-
Хубаво е Плами. И, гневно! И.... Една принцеса, която 100 лета е мислила и е готова за нов, различен живот! Без илюзии и превземки, без очаквания от някого...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Радвам се, че доловихте иронията и насмешката към принцовете, които все чакаме,чакаме, а те не идват.
Ама какво да се прави като напоследък принцовете се превърнаха в третия пол.