28 янв. 2018 г., 22:31

Къде си, принце?

2.7K 3 8

 

Пристигна ли вълшебни принце!? Най-накрая!
Чакам те, не много дълго – сто лета.
Сама стоя във тази прашна стая, 
душата ми в очакване примря... 

 

Пристигна ли ти, млади принце!? Най-накрая! 
Е, хайде, аз отдавна вече остарях... 
Сърцето ми – отдадох го под наем, 
угасна в него любовния пожар. 

 

Пристигна ли ти храбри принце!? Най-накрая! 
Къде ли гони драконите досега!?
Тази приказка банална вече стана! 
Върви обратно, отдавна свикнах аз да съм сама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви за хубавите коментари!
    Радвам се, че доловихте иронията и насмешката към принцовете, които все чакаме,чакаме, а те не идват.
    Ама какво да се прави като напоследък принцовете се превърнаха в третия пол.
  • Всяко нещо си има край, даже чакането на принца! Хубав, много силен стих!
  • Ей,тези красавици само за принцове мислят какво да правим ние придворните.
  • Всичко с времето си!
  • Чаках има, няма сто години,
    някой принц край блатото да мине,
    днес възкликвам -Щърко мой къде си?
    Принцовете се превърнаха в принцеси!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...