plama7 (Пламена Владимирова) plama7 (Пламена Владимирова)
9 236
Jan 28, 2018, 10:31 PM

Къде си, принце?

2.7K 3 8

 

Пристигна ли вълшебни принце!? Най-накрая!
Чакам те, не много дълго – сто лета.
Сама стоя във тази прашна стая, 
душата ми в очакване примря... 

 

Пристигна ли ти, млади принце!? Най-накрая! 
Е, хайде, аз отдавна вече остарях... 
Сърцето ми – отдадох го под наем, 
угасна в него любовния пожар. 

 

Пристигна ли ти храбри принце!? Най-накрая! 
Къде ли гони драконите досега!?
Тази приказка банална вече стана! 
Върви обратно, отдавна свикнах аз да съм сама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Владимирова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • plama7 (Пламена Владимирова)
    plama7 (Пламена Владимирова)
    Благодаря Ви за хубавите коментари!
    Радвам се, че доловихте иронията и насмешката към принцовете, които все чакаме,чакаме, а те не идват.
    Ама какво да се прави като напоследък принцовете се превърнаха в третия пол.
  • Katriona (Кети Рашева)
    Katriona (Кети Рашева)
    Всяко нещо си има край, даже чакането на принца! Хубав, много силен стих!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
    Ей,тези красавици само за принцове мислят какво да правим ние придворните.
  • PepiPetrova (Pepi Petrova)
    PepiPetrova (Pepi Petrova)
    Всичко с времето си!
  • Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Patrizzia (Надежда Ангелова)
    Чаках има, няма сто години,
    някой принц край блатото да мине,
    днес възкликвам -Щърко мой къде си?
    Принцовете се превърнаха в принцеси!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0