В тиха вечер - в една бяла зима,
се срещнаха наште очи.
Тогава разбрах че те има -
момиче от мойте мечти!
***
Умело танцувайки, падайки леко,
косите ти галеше сребърен сняг -
потърсил по пътя си нещо прекрасно -
и той като мене - намерил бе теб!
***
И зимата - сякаш - се влюби във тебе!
Със малка снежинка целуна те тя!
Стопи я дъхът от чаровна усмивка -
подарена усмивка на мен - във нощта!
***
Несваляйки поглед, пристъпи към мене.
Тишината разкъсаха стъпки в снега.
Прошепна ми тихичко своето име -
с гласчето на ангел и ... пак се засмя!
***
И беше красива! И беше тъй близо!
Можех дори да те пипна с ръка!!!
И бях очарован! И бях омагьосан!
Че и аз се усмихвам внезапно разбрах!!!
***
И друга снежинка - пак тъй игриво -
на устните твои да кацне посмя!
Не чаках дъхът ти и нея да стопли ;
в целувката наша изгуби се тя!!!
***
И после ... събудих се! Всичко изчезна!
Нежните устни, очите, смеха ...
Само в съня си ли тебе ще срещам?!
Кога ще те видя? Къде си сега???!!!
© Костадин Огнянов Всички права запазени