Къде си, щастие?
Къде си, щастие, кажи,
къде си, в мрака ли се скри,
зад хиляди изгубени планети,
зад купища посърнали мечти?
Къде си, щастие, кажи,
защо се криеш онемяло,
ела в нощта, със мен плачи,
във сън дълбок ли си заспало?
Къде си, щастие? Не казваш!
Адреса си от мен ли скри,
в годините да се спотайваш
не се ли вече умори?
Зад облак тъмен ли се притули,
или се сгуши в тишината,
аз все те викам, ти не чу ли?
Не ме орисвай със сълзата!
Къде си, щастие, кажи,
любов ми дай, дори на заем,
с лъчите утринни ме целуни,
за тебе колко да мечтая?
Къде си, щастие, ела,
яви се, моля те, накрая,
аз чакам твоите очи,
по устните ще те позная!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Трифонов Всички права запазени