Къде сме?
Къде сме?
Иска ми се да съм там,
зад невидими завеси,
там, където ти си сам
и откриваш себе си.
Там, където няма време,
няма хора и съдба,
там където тялото ти дреме,
а ти летиш с една молба:
да намериш себе си...
Искам да си сам, защото
другите ме ужасяват,
а когато счупя си крилото,
те дори не забелязват.
Дръпвам странните завеси,
вместо светлина, прониква мрак,
вече не виждам къде си,
вероятно изгубих те пак...
Сега наистина си сам,
само защото не знам къде си.
Ти се луташ във мен и знам -
за моя самотник роден си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Всички права запазени
