dilqn4eto (Диляна) dilqn4eto (Диляна)
1 34
Dec 28, 2013, 6:55 PM

Къде сме?

  Poetry » Love
1.5K 1 1

Къде сме?

 

Иска ми се да съм там,

зад невидими завеси,

там, където ти си сам

и откриваш себе си.

Там, където няма време,

няма хора и съдба,

там където тялото ти дреме,

а ти летиш с една молба:

да намериш себе си...

Искам да си сам, защото

другите ме ужасяват,

а когато счупя си крилото,

те дори не забелязват.

Дръпвам странните завеси,

вместо светлина, прониква мрак,

вече не виждам къде си,

вероятно изгубих те пак...

Сега наистина си сам,

само защото не знам къде си.

Ти се луташ във мен и знам -

за моя самотник роден си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0