dilqn4eto (Диляна) dilqn4eto (Диляна)
1 34
Dec 28, 2013, 6:55 PM

Къде сме?

  Poetry » Love
1.5K 1 1

Къде сме?

 

Иска ми се да съм там,

зад невидими завеси,

там, където ти си сам

и откриваш себе си.

Там, където няма време,

няма хора и съдба,

там където тялото ти дреме,

а ти летиш с една молба:

да намериш себе си...

Искам да си сам, защото

другите ме ужасяват,

а когато счупя си крилото,

те дори не забелязват.

Дръпвам странните завеси,

вместо светлина, прониква мрак,

вече не виждам къде си,

вероятно изгубих те пак...

Сега наистина си сам,

само защото не знам къде си.

Ти се луташ във мен и знам -

за моя самотник роден си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0