dilqn4eto (Диляна) dilqn4eto (Диляна)
1 34
Dec 28, 2013, 6:55 PM

Къде сме?

  Poetry » Love
1.5K 1 1

Къде сме?

 

Иска ми се да съм там,

зад невидими завеси,

там, където ти си сам

и откриваш себе си.

Там, където няма време,

няма хора и съдба,

там където тялото ти дреме,

а ти летиш с една молба:

да намериш себе си...

Искам да си сам, защото

другите ме ужасяват,

а когато счупя си крилото,

те дори не забелязват.

Дръпвам странните завеси,

вместо светлина, прониква мрак,

вече не виждам къде си,

вероятно изгубих те пак...

Сега наистина си сам,

само защото не знам къде си.

Ти се луташ във мен и знам -

за моя самотник роден си.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.8K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0