Самодива (Вики)
528 5990
28.05.2011 г., 21:30 ч.

Къде сте, приятели 

  Поезия
1184 0 3

Мои верни приятели - слънчева райска градина,
като пух от глухарчета пръсна ви вятър в света,
избуя младостта - дързък цвят - и неволно отмина
и остана след вас само огън, роден в песента.

Аз ви помня с усмивките, с жаркия пламък на лято,
буйни, луди глави, непознаващи подлост и страх,
помня пъстрия цветен килим и дъха на тревата,
по която се гонехме, делника скрили под смях.

Босоногите стъпки и перчеми с цвета на житата,
изподраскани длани, ожулени все колене...
Но къде сте сега, съхранихте ли детството златно,
или грижата сграбчи ви в своите тежки ръце?

Мои скъпи приятели, мои искрици надежда,
безпощадно изтекоха нашите дни, но нали
още имаме сили за смях и копнеж по летежа,
който птици ще стори от прозрачните наши души.

© Вики Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • С Барона!
  • Един коментар само цели 3 дни. Явно повечето от сайта не отбират от поезия. Хубаво, изчистено стихо, с хубав ритъм, рими и разбира се пълнокръвно съдържание. Вярно е, че някои от образите звучат познати, но са вплетени изкусно в контекста на произведението.
    А като си помисля, че други стихове, с плитки разградени дворове, събират толкова гости и овациите им...Поздрави, Вики. Ти си пиши, а аз и Зелената...ще те посещаваме. И други ще дойдат. Барона
  • Споделих!
Предложения
: ??:??