theironlady (Златина Георгиева)
216 228
2.02.2013 г., 23:10 ч.  

Къде ти? 

  Поезия » Любовна
596 0 3

Къде ти?!


Във реката пак бълбука от мехурче грях,

а дървото – уж инок безсловен, чернокрак,

но високо с клоните си гъделичка

на всевишния корема каноничен.

 

Уж са свити-мразовити делничните хора,

а пък виж очите им,  под клепачи - огън!

Бялото момиче под палтото  носят,

то ги буди неуморно с хиляди въпроси.

 

Вярва в звездопади, в пъстропери птици,

има обич и надежди, ненаситени зеници.

Крие на кристали пролетни възкресия,

винаги го имаме непорасло в себе си.

 

През илика на кожуха  то оттам наднича,

остроносо, нежно, като подранило птиче.

Бяла светлина напира в тънкото вратле

и снегът се трогва, в чувствата си разтопен...

 

Чука по олука моят силен демон,

знак е да се стягам, с него ще изчезвам.

Ще надяна само вятъра в зеници,

с огнен вихър ще си плюя на петите –

 

и ще бързам пролетта в обред да срещна  –

равноденствие в душата да отчувам вещо:

половина – нощна мъка  и лика от тебе,

половина – женско биле за  магия дневна...

 

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ... почуваствах го!
    Дори се усмихвам!
  • Пее ми се, Бети...а настроението трябва да се почувства от образа на кокичето - флорално и символично. Поздрави!
  • ... само как ги нижеш...

    "половина - нощна мъка..."
    Красиво е!
Предложения
: ??:??