25.08.2015 г., 22:52

Къде в кой

418 0 2

Облечени в старите си дрехи,

така ли все ще ни върви?

От нищо вече нямаме утехи

в сърцата! Болката ще ни кърви.

Знам ли вече как да го наричам?

Гавра с хората в собствената им страна.

В кой кажете честно да се вричам?

В джоба няма и стотинка за храна.

Стига вече плахо да надничам,

Нали това е родната страна.

В стари дрехи! На нищо не приличам.

Къде, в кой да търся кажете ми вина?

В.Й.24.08.2015г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Йотов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В тези- отгоре, на върха! Забравили родната майка, страха от Бога. Дай им жълтите стотинки и ги накарай да живеят! Лесно е с народни пари! Харесах!
  • Моят отговор за вината е: Във всички или в никой. Най-голямата грешка е, че след като на 7 юни 1990г. всички скандираха 45 години стигат, им отпуснахме още цели 25 години, за да се стигне до крилатата фраза на Ренета Инджова: "Тази страна е обречена на комунизъм". Отиват си бавно - по един на всеки километър. "И така - до края на света"!

    Поздравление за написаното, Василе!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...