Облечени в старите си дрехи,
така ли все ще ни върви?
От нищо вече нямаме утехи
в сърцата! Болката ще ни кърви.
Знам ли вече как да го наричам?
Гавра с хората в собствената им страна.
В кой кажете честно да се вричам?
В джоба няма и стотинка за храна.
Стига вече плахо да надничам,
Нали това е родната страна.
В стари дрехи! На нищо не приличам.
Къде, в кой да търся кажете ми вина?
В.Й.24.08.2015г.
© Васил Йотов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
