1.05.2010 г., 17:58

Къде я скриха...

795 1 13



От дъгата пъстрото обрах -
килимче изтъках от цветовете.
В шепите си слънцето събрах 
по пътя ми към теб да свети.

От морето синьото изпих,
зеленото го пръснах по полята,
от цветята аромат попих
и го разнесох щедро над земята.

От децата смях си взех,
усмивки - те сами ми подариха,
тишината от нощта приех,
а любовта... къде ли ми я скриха?!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря сърдечно за милите коментари!Радвам се на присъствието ви в моята страничка!
  • Много приятен и непорочен стих! Любовта е навсякъде и вътре в нас! Тук също я видях!
  • Валка, мисля, че сама си я скрила между редовете в тоя стих!
  • Ако можех, бих я пръснала на всички.
    Прегръдки и много щастие за вас!
  • Любовта е навсякъде и винаги може да се открие. Тя не е само секс, а вие любите със сигурност природата така, че ми позволете да се съмнявам в това, че стихотворението ви е отправено лично към вас. Май се получи дълго и глупаво изречение, но дано бъда разбран. Поздравления и лек ден!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...