От дъгата пъстрото обрах -
килимче изтъках от цветовете.
В шепите си слънцето събрах
по пътя ми към теб да свети.
От морето синьото изпих,
зеленото го пръснах по полята,
от цветята аромат попих
и го разнесох щедро над земята.
От децата смях си взех,
усмивки - те сами ми подариха,
тишината от нощта приех,
а любовта... къде ли ми я скриха?!