От дъгата пъстрото обрах -
килимче изтъках от цветовете.
В шепите си слънцето събрах
по пътя ми към теб да свети.
От морето синьото изпих,
зеленото го пръснах по полята,
от цветята аромат попих
и го разнесох щедро над земята.
От децата смях си взех,
усмивки - те сами ми подариха,
тишината от нощта приех,
а любовта... къде ли ми я скриха?!
© Валка All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
