Кълбо от рими
КЪЛБО ОТ РИМИ
… изглежда, че навреме остарях – и кефи ме, че нямам време вече,
и дишам си между сълза и смях, един старик! – на римите обречен,
и връзвам ги – една подир една – да се ветреят – чирози на низи! –
опастрих ги от завист, злост, вина и нося – чисти! – белите си ризи,
със тях летях си на автопилот – и вярвах в своя извънземен кораб,
че Красотата в тоя тъп Живот се състои в това! – да бъдем Хора,
че – даже да замръквам без пари, сиротен, гладен, жаден и бездомен,
ще ме събуждат рано сутрин в три! – и няма да съм ви ненужен спомен.
Аз – варненският дървен философ, почесвам мъдро голото си теме! –
и съм кълбо от рими – миг Любов! – в това ужасно безлюбовно Време.
11 октомврий 2023 г.
гр. София, 19, 20 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
