Към
Започва пак обратното броене.
Присъдата е вече произнесена.
Рисувам „Вик” за всички неродени
в очите на незрящи и обесени.
Рисувам си вселени и надежди
със много небеса и пълнолуния
в една безбрежност кукувича прежда.
В една градина есенни петунии.
И често с ветровете си говоря.
Тъгата е скучаеща самотница.
В прозорец облаци и метеори,
в отломки нощ за котки и бездомници.
Смъртта не е Халеева комета.
И сипва зной в душата на цигулката.
Понякога над маковете свети
най-бледото фенерче на светулките.
Присъдата известна е отдавна
и сянката ми в камъка е вграждана.
Пътувам през галактиките бавно
със спомени от минало прераждане.
Понякога насън ще се отбивам.
Щурците спят в съня на самодивите.
Тъгата може би ще ти отива,
но предпочитам да си сред щастливите.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ради Стефанов Р Всички права запазени
Привет!
