radi. (Ради Стефанов Р)
281 1628
9.03.2019 г., 10:50 ч.

Към 

  Поезия » Друга
569 3 11

 

     

Започва пак обратното броене.

Присъдата е вече произнесена.

Рисувам „Вик” за всички неродени

в очите на незрящи и обесени.

 

Рисувам си вселени и надежди

със много небеса и пълнолуния

в една безбрежност кукувича прежда.

В една градина есенни петунии.

 

И често с ветровете си говоря.

Тъгата е скучаеща самотница.

В прозорец облаци и метеори,

в отломки нощ за котки и бездомници.

 

Смъртта не е Халеева комета.

И сипва зной в душата на цигулката.

Понякога над маковете свети

най-бледото фенерче на светулките.

 

Присъдата известна е отдавна

и сянката ми в камъка е вграждана.

Пътувам през галактиките бавно

със спомени от минало прераждане.

 

Понякога насън ще се отбивам.

Щурците спят в съня на самодивите.

Тъгата може би ще ти отива,

но предпочитам да си сред щастливите.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??