Към
Започва пак обратното броене.
Присъдата е вече произнесена.
Рисувам „Вик” за всички неродени
в очите на незрящи и обесени.
Рисувам си вселени и надежди
със много небеса и пълнолуния
в една безбрежност кукувича прежда.
В една градина есенни петунии.
И често с ветровете си говоря.
Тъгата е скучаеща самотница.
В прозорец облаци и метеори,
в отломки нощ за котки и бездомници.
Смъртта не е Халеева комета.
И сипва зной в душата на цигулката.
Понякога над маковете свети
най-бледото фенерче на светулките.
Присъдата известна е отдавна
и сянката ми в камъка е вграждана.
Пътувам през галактиките бавно
със спомени от минало прераждане.
Понякога насън ще се отбивам.
Щурците спят в съня на самодивите.
Тъгата може би ще ти отива,
но предпочитам да си сред щастливите.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
Привет!
