Към бащата

Изминаха дни и години но ти не си до мен, не видя твоето малко момиче колко бързо порасна и пое по своя път. Остави ме с голяма тежест на сърцето, която ще нося докато сърцето ми бие. Когато се погледна в огледалото виждам теб горда, силна и непобедима благодаря ти тате за тези безценни дарове. Ах колко боли да не си сега до мен, да ме утешаваш когато съм наранена, да бъдеш с мен и в добро и лошо, да ме насърчаваш когато незнам какво да правя. Ах колко ми липсваш, липсват ми твойте прегръдки, твоята лъчезарна усмивка, която грее моята душа ох колко ми липсват нашите незабравими моменти, моменти на радост и на скръб. Макар и далеч да си от мен  аз винаги ще те нося в моето сърце.Никога не ще забравя колко си пожертвал ти за мен, колко обич си ми дал. Аз зная тате че ти ме пазиш от горе, зная че нямам какво да ти дам освен моята клетва че ще направя всичко да си горд с твоето малко момиче. Само за едно моля Господ ти да си на по-добро място.
       Поклон пред свята ти  памет.