26.09.2009 г., 1:59

Към билото

1.3K 0 8

КЪМ БИЛОТО

 

 

                                     На приятеля ми, Йордан Тенчев,

                                     пилот-изтребител, загинал край

                                     Генерал Тошево –

                                     в памет

 

Закъснях.

Не можахме да се видим на живо.

Сега

сме заедно пак  -

ти в земята,

а аз –

по пътя към билото.

 

И аз живях

не както трябва.

Звезди и птици ми бяха приятели.

Трудно стъпвах,

не като другите.

Така и не се видяхме,

а вече толкова се загубихме.

 

Закъснях ли?

Ти ли си тръгна без време?

Светът ли е толкова кратък?

Ние ли бързо живеем?

 

Не зная.

Отивам към билото.

Не за да съм по-близо до Рая –

за да бъдем заедно

и да сме далече от сивото.

 

1986 г.

Толбухин

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Познавам тази болка!Много силен, много вълнуващ стих!Поклон!
  • МНОГО ЧОВЕШКИ КАЗАНО!БОЛКАТА КОРА ХВАЩА,НО НЕ ПРЕМИНАВА.ВСЕКИ ТЪЖИ ЗА НЯКОГО И ЗАТОВА СВЕТА Е БОЛКА...И ЛюБОВ!
  • Поклон!
    "и да сме далече от сивото."

  • Смъртта, с която проглеждаме за истините, която ни дава нови критерии за стойностите..."и да сме далече от сивото".
    Поклон!
    И поздрав за тези стихове!
  • Вечна му памет!

    <a href=http://www.youtube.com/watch?v=tg78UbXa6Rg&feature=related>Приятелството е магия! Поздрави!!</a>

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...