КЪМ БИЛОТО
На приятеля ми, Йордан Тенчев,
пилот-изтребител, загинал край
Генерал Тошево –
в памет
Закъснях.
Не можахме да се видим на живо.
Сега
сме заедно пак -
ти в земята,
а аз –
по пътя към билото.
И аз живях
не както трябва.
Звезди и птици ми бяха приятели.
Трудно стъпвах,
не като другите.
Така и не се видяхме,
а вече толкова се загубихме.
Закъснях ли?
Ти ли си тръгна без време?
Светът ли е толкова кратък?
Ние ли бързо живеем?
Не зная.
Отивам към билото.
Не за да съм по-близо до Рая –
за да бъдем заедно
и да сме далече от сивото.
1986 г.
Толбухин
© Ангел Веселинов Всички права запазени