Към билото

Poetry

1.3K 0 8

КЪМ БИЛОТО

На приятеля ми, Йордан Тенчев,

пилот-изтребител, загинал край

Генерал Тошево –

в памет

Закъснях.

Не можахме да се видим на живо.

Сега

сме заедно пак -

ти в земята,

а аз –

по пътя към билото.

И аз живях

не както трябва.

Звезди и птици ми бяха приятели.

Трудно стъпвах,

не като другите.

Така и не се видяхме,

а вече толкова се загубихме.

Закъснях ли?

Ти ли си тръгна без време?

Светът ли е толкова кратък?

Ние ли бързо живеем?

Не зная.

Отивам към билото.

Не за да съм по-близо до Рая –

за да бъдем заедно

и да сме далече от сивото.

1986 г.

Толбухин

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

ВаняИ (Ваня Иванова)

Познавам тази болка!Много силен, много вълнуващ стих!Поклон!

2009-09-26T21:24:24+03:00
ZAGORA (Диана Кънева)

МНОГО ЧОВЕШКИ КАЗАНО!БОЛКАТА КОРА ХВАЩА,НО НЕ ПРЕМИНАВА.ВСЕКИ ТЪЖИ ЗА НЯКОГО И ЗАТОВА СВЕТА Е БОЛКА...И ЛюБОВ!

2009-09-26T18:51:57+03:00
VesiP (Веселка Пенова)

Поклон!
"и да сме далече от сивото."

2009-09-26T15:28:16+03:00
galenaGV (Галена Воротинцева)

Смъртта, с която проглеждаме за истините, която ни дава нови критерии за стойностите..."и да сме далече от сивото".
Поклон!
И поздрав за тези стихове!

2009-09-26T09:50:01+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Вечна му памет!

<a href=http://www.youtube.com/watch?v=tg78UbXa6Rg&feature=related>Приятелството е магия! Поздрави!!</a>

2009-09-26T09:21:37+03:00