Към България
Родино свята, мой корен, моя майка,
обич и най-свидно кътче на земята!
Напуснах те, а не е трябвало!
Далеч отидох, а така боли.
Сърцето ми по теб изгаряше,
докато скитах се по чуждите земи.
Без теб, Родино, бях като слепец -
без път и без посока.
Но някъде във своето сърце,
аз пазех любовта към теб дълбоко.
Тъгувах, страдах на колене пред тебе падах.
Препъвах се и се изправях,
но никога не те забравях!
Живееш в мислите, в съня ми
в живота ми и в кръвта ми.
Напомняш за това, което,
горчиво страдаше сърцето.
Обичам те, безумно те обичам!
Завинаги на теб принадлежа.
Родино майко, пак към тебе тичам -
при тебе искам да умра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
