nadia_warrender (Надя Уорендър)
356 485
25.12.2007 г., 13:55 ч.

Към България 

  Поезия » Друга
747 0 6

Родино свята, мой корен, моя майка,
обич и най-свидно кътче на земята!

Напуснах те, а не е трябвало!
Далеч отидох, а така боли.
Сърцето ми по теб изгаряше,
докато скитах се по чуждите земи.

Без теб, Родино, бях като слепец -
без път и без посока.
Но някъде във своето сърце,
аз пазех любовта към теб дълбоко.

Тъгувах, страдах на колене пред тебе падах.
Препъвах се и се изправях,
но никога не те забравях!

Живееш в мислите, в съня ми
в живота ми и в кръвта ми.
Напомняш за това, което,
горчиво страдаше сърцето.

Обичам те, безумно те обичам!
Завинаги на теб принадлежа.
Родино майко, пак към тебе тичам -
при тебе искам да умра!

 

© Надя Уорендър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??